Безспорни качества при всеки подбор са доверие, лоялност, отдаденост, интегритет

„Много често ме питат хора, които отиват на интервю за работа какви съвети бих дала. Един е моят съвет – да отговарят на въпросите точно, ясно, конкретно. Без излишна поза, без прекомерно много детайли“, споделя Ирена Бушандрова, която е и следващият гост на Бисер Кунчев в рубриката „HR Guest„.

Коя е тя?

Шеговито и кратко представяне би било това, което синът ми беше написал преди време – „мама помага на хората да работят“. Професионалната ми кариера може условно да бъде разделена на две фази, първата е посветена на финансите и корпоративното банкиране, а втората – на подбора на управленски кадри. Всъщност двете сфери се допълват и преплитат чудесно, тъй като от много години помагам на хора в търсене на своето професионално амплоa и нова работа, като едновременно наученото за света на бизнеса и мрежата от контакти са добавена стойност в настоящата ми роля. Малцина екзекютив сърч консултанти на нашия пазар имат дългогодишен опит в бизнес дивелопмент и управление на клиентски взаимоотношения.

Има ли неудобни и задължителни въпроси по време на интервю и каква продължителност е критерии за проявен интерес към кандидата?

Дори и десетминутен разговор е достатъчен за изключително опитен консултант да прецени как кандидатът пасва на търсенето на работодателя. Когато консултантът познава отлично работодателя и е наясно какъв професионален и личностен профил търси, и е наясно с професионалният опит и личностни качества на кандидата от предходни дискусии, тогава пъзелът е сравнително лесен за подреждане. Що се отнася до времетраенето на интервю, било то от посредник като мен или от работодател, то не е критерии за това дали двете страни имат допирни точки и дали кандидатът за работа ще продължи. Интервюто е разговор, целящ максимално разбиране на силните страни на кандидата и как тези силни страни биха донесли добавена стойност за бизнеса на работодателя. Случвало се е да разговарям с кандидати над два часа, важно е да има смислен диалог, а не да се следи времетраенето и да се правят погрешни изводи. Неудобните въпроси бих ги нарекла неуместни по-скоро, това са личните въпроси. Ако кандидатът сподели лична информация по време на дискусията, това е прието, но обратното е категорично табу за мен. Иде реч за въпроси за възраст, семейно положение и подобни. Категоричнo дискриминационни.

Кои са най-ценните съвети, които бихте дали на човек, който отива на интервю? Възможен ли е според вас подход, в който изпращате онлайн съветите си към кандидатите предварително за най-важното и през време на самото интервю да видите как се е подготовил наистина?

Много често ме питат хора, които отиват на интервю за работа какви съвети бих дала. Един е моят съвет – да отговарят на въпросите точно, ясно, конкретно. Без излишна поза, без прекомерно много детайли. Ако аз като интервюиращ имам нужда да изясня отговор или да изследвам дадена компетенция или познание в дълбочина, разбира се тогава кандидатът трябва да предостави примери, да разкаже конкретна история. Но отново без излишно отклоняване от основната тема. При интервю за работа най-важни са спокойствието, умерената увереност, искреността и подготовката. Интервюто е диалог, не монолог. Интервюиращият следва да предразположи кандидата да не се чувства притеснен, под напрежение. Всеки, който е на интервю се притеснява в някаква степен, а за да бъде представянето добре човек трябва да е спокоен. Не бих споделяла предварително съвети на кандидатите, работя с опитни хора, те обичайно знаят какво се очаква при интервю за работа и самите те провеждат интервюта често. Достатъчно е според мен човек да прочете задълбочено описанието на позицията, изискванията, информацията за работодателя от интернет страницата на компанията и да подготви предварително своите въпроси.

Колко важно е първото впечатление, когато видите един кандидат, още преди да сте задали въпроси и какви кандидати предпочитате: по-настъпателни или по-спокойни в подхода? Как отчитате фактора моментно Ваше и на кандидата настроение и как това се отразява в процеса на водене на интервю и изводите от него?

Първото впечатление е важно, що се отнася до цялостното поведение, позитивизъм и подготовка. Представете си кандидат, който още в началото на разговора споменава, че изобщо не е прочел нищо за работодателя. Затова определено предпочитам разговори с подготвени хора, които излъчват спокойствие и умерена увереност. Нaстъпателността не е в полза на никого според мен. Лошото настроение, злонамерени коментари, лоши думи спрямо предходен и текущ работодател, колеги от компанията правят негативно впечатление. Вместо негативни коментари и губене на време в обсъждане на други хора и организации, далеч по-разумно и продуктивно е кандидатът да насочи вниманието върху своето представяне и своя интерес. В крайна сметка интервюто за работа се организира, защото някой има интерес към предлаганата работа и върху това препоръчвам да е акцентът.

 Кое е надделявало досега в опита Ви при избор на кандидат – възнаграждението или желанието за развитие в компанията? Бихте ли назначили кандидат, ако не отговаря на много от условията ви, но виждате сериозен потенциал да навакса и развие липсващото?

Изборът на кандидати, които да бъдат представени на работодател е изключително комплексна и отговорна задача. Затова възнаграждението и желанието за развитие са само два от елементите в голямата картина. Отчита се професионалния опит, постижения, способности, умения, желание за пълна отдаденост на работата и т.н. Аз винаги съм положително настроена към назначаване на хора с потенциал. Отношението към работата, пламът, отдадеността са важни качества в кандидатите и по-трудно се формират отколкото чисто техническите умения и познания. Последните се учат, надграждат, било то в образователния процес, с допълнителни тренинги и обучения, с коучинг.

Как изглежда идеалният кандидат за работа във вашите очи и разбирания? Кои са трите най-ценни качества, които биха ви впечатлили? В какви корпоративни ценности възпитавате служителите си?

Идеалният кандидат не съществува. Няма супермени. Има професионалисти, които са най-подходящи за конкретната роля, в конкретен отрязък от времето и в конкретна среда. Безспорни и фундаментални качества за мен са доверие, лоялност, отдаденост, интегритет. Те са универсални и ключови за всяка една позиция в който и да било отрасъл на икономиката. Независимо дали човек е предприемач, работодател или наемен служител, тези качества формират неговата личност и начин на работа и са безценни. Именно тези ценности – доверие, взаимоотношения и професионализъм, изповядва и компанията, която представлявам.

Какви са впечатленията Ви от стажантските програми във вашата компания? Успявате ли да откриете достатъчно таланти, които да направят първите си кариерни крачки в нея? Какво мислите за новата вълна младежи, които идват от университетите?

Компанията ни предлага стажантски програми извън България в своя огромен център за споделени услуги в Молдова и в по-големите пазари. Имам много млади и талантливи колеги, които са стартирали кариерата си в компанията и през годините са се развили и израснали до средни и високи управленски роли в нашата организация. Новата вълна младежи носят енергията на младостта, на новото и нека бъдат поощрявани са се развиват, било то в стартъпи или в местни и международни бизнеси в България, а защо не и извън страната. Всеки опит е ценен и надгражда и се надявам следващите редици топ мениджъри да бъдат добре подготвени и с ентусиазъм да работят в страната ни. Младите хора да следват своите мечти смело и да експериментират.

Разкажете ни с няколко думи най-важните акценти от Вашите първи стъпки в кариерата. Ако се върнете назад във времето бихте ли променили нещо? Кой е най-важният момент, който предопределя Вашата кариера?

Моите първи стъпки започнаха още по време на следването в университет. Участвах в първия job fair и така намерих първата си постоянна работа. Важно беше, че работих с мотивирани и добре подготвени хора, от които научих много. По мое мнение първият шеф и първата работна среда са доста определящи за всеки работещ. Те трябва да поставят високи критерии за работа и да изведат извън зоната на комфорт.

Кой работен модел предпочита вашата компания – работа в офис, в домашни условия или в зависимост от ангажиментите на всеки един? Очаквате ли след 2-3 години стандартното работно място да изглежда по различен начин?

От години в нашата компания всеки служител може да работи в офис, в домашни условия, дори на път. Така че наложилите се нови практики от март 2020 г. насам са нещо обичайно за мен. Единствено процентът на видео разговори нарасна значително. През следващите две-три години хибридният модел би имал превес, защото добре съчетава положителните страни от двата варианта – работа физически в офис и от дома.

%d bloggers like this: