До една година ще бъде изработена стратегия по доходите: Каква ще е ролята на МРЗ?

В програмата на правителството се предвижда в рамките на 12 месеца да бъде изготвена стратегия по доходите на страната с активното участие на социалните партньори, каза Петър Начев, директор на дирекция „Жизнено равнище, демографска политика и социални инвестиции“ в социалното министерство на Дискусионния форум „Достойна минимална работна заплата за ограничаване на евтиния труд“, организиран от Конфедерацията на свободните синдикати в България /КНСБ/.

Припомняме, че КНСБ поиска минималната работна заплата през тази година да стане 730 лева, вместо анонсираните от финансовия министър 710 лева.

„При формирането на предложението на Министерството на труда и социалната политика към Министерския съвет за минимална работна заплата от 710 лева за 2022 година, министерството се опита да запази достигнатите до момента достижения на предходните години, в които политиката беше за увеличение на минималната заплата, като не само предлага увеличение, но и запазва коефициентът към средната работна заплата на 46,5 на сто“, каза Начев. Според него това дава възможност следващите години да достигнем минимална заплата, която да е 50 процента от средната, като е възможно занапред да е дори и над тази стойност.

„Наясно сме, че минимална работна заплата от 710 лева не решава изцяло въпросите, свързани с нейното социално значение, но тя е съобразена и с икономическата реалност в страната. Факт е, че в момента бизнесите също изпитват затруднения, свързани с преодоляване на ковид кризата, нарастване на инфлацията“, допълни експертът, цитиран от БТА.

По думите на Петър Начев, конфликтът между работодатели и синдикати по отношение на минималната заплата в годините не е намалил своята острота. Част от причините са в дефицитите в бизнеса, който не се развива по начин, осигуряващ адекватни минимални доходи и доходи изобщо, като българският работник плаща част от тази цена, посочи експертът. Според него това трябва да бъде преодоляно чрез механизъм за определяне на минималната работна заплата и чрез механизма на колективното трудово договаряне, както е и записано в проекта на директива за адекватни и справедливи минимални заплати.

Ролята на минималната заплата през годините варира и през следващите години трябва да получим отговор на въпроса дали тя ще има избутваща роля за останалите доходи или ще ги следва, смята Петър Начев. Според експерта ясните правила при определянето й ще поставят онази основа, която е необходима и за бизнеса, и за работника, за да могат да планират своята собствена перспектива. От тази гледна точка европейската директива за минималните работни заплати има значима мисия за българския трудов пазар и трябва да бъде взета под внимание, когато определяме правилата на механизъм за минималната работна заплата в страната, смята експертът. Начев коментира, че трябва да се обсъди дали да има стационарност на репера 50 процента от средната работна заплата, защото икономическата реалност може да е такава, че да си позволим и по-голям процент.

Стратегията по доходите непременно трябва да оцени квалификацията, знанията и уменията на работниците, смята президентът на КНСБ Пламен Димитров. Той посочи, че трябва да има обща визия на управляващи, синдикати и работодатели за данните, които се използват при формирането на доходите. Бизнесът е против административното определяне на минималната работна заплата, но ако искаме да променим това, трябва да направим адекватен механизъм за определянето й и да насърчим колективното трудово договаряне, заяви Димитров. Той припомни, че в евродирективата за адекватни и справедливи минимални заплати е заложено насърчаване на колективното трудово договаряне и страната ни ще трябва да прави годишни планове с индикатори за постигане на по-голямо покритие с колективни трудови договори. В момента то е едва 27-28 процента.

Желяз Енев от Министерството на икономиката посочи, че е необходим ръст на минималната работна заплата, но по ясни правила, които да не затрудняват икономическото развитие на страната.

Теодор Дечев, представител на работодателите, повдигна темата за връзката между Брутния вътрешен продукт и минималната работна заплата, като главният икономист на КНСБ Любослав Костов реагира остро на това и заяви, че заетостта се увеличава при нарастване на минималното възнаграждение, намалява и безработицата.

„Нима българските работници не са си изработили минималното възнаграждение от 650 лева“, попита Костов и отново посочи, че българите могат да си купят най-малко хляб в сравнение с останалите европейци с минимално възнаграждение. През 2021 г. за първи път от 2011 година насам намалява покупателната способност на хората на минимална заплата в България, допълни той.

%d bloggers like this: