ЕСПЧ: Подслушването в България не отговаря на минималните стандарти срещу злоупотреби

Законите, които регламентират тайното подслушване и проследяване на комуникациите на гражданите в България не отговарят дори на минималните стандарти срещу евентуални злоупотреби. Това постанови Европейският съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ) във вторник.

Решението е по дело, заведено от известните правозащитни адвокати Михаил Екимджиев и Александър Кашъмов, както и от представляваните от тях неправителствени организации – Асоциация за европейска интеграция и права на човека и Програма достъп до информация.

Европейските магистрати единодушно приемат, че е налице нарушение на правото на зачитане на личния и семейния живот. От една страна – заради самата система за разрешаване и използване на специални разузнавателни средства (СРС), и от друга – заради последващото съхраняване на данни, събрани чрез СРС или чрез проследяване на интернет трафика.

Това е поредно решение на съда в Страсбург срещу България заради начина, по който се прилага тайното наблюдение в страната. По друга жалба на Екимджиев ЕСПЧ констатира още през 2007 г. множество проблеми, свързани със съхранението на данни, събрани чрез подслушване, както и с липсата на механизъм, по който гражданите могат да разберат дали са били обект на такова наблюдение от службите.

Именно това решение стана повод за създаването на Националното бюро за контрол на СРС-тата, което съществува и в момента. До края на 2018 г. този орган беше оглавяван от настоящия вътрешен министър Бойко Рашков и нееднократно съобщаваше за установени нарушения и злоупотреби, свързани с подслушване. През последните три години обаче бюрото не е огласявало почти никакви данни за засечени от него нарушения в тази сфера.

„Законите, уреждащи тайното наблюдение в България, прилагани на практика, все още не отговарят на минималните гаранции срещу произвол и злоупотреба“, констатира ЕСПЧ в новото си решение срещу България.

Съдът в Страсбург посочва, че вътрешните правила за съхранението и унищожаването на материали, придобити чрез СРС-та, все още не са публично достъпни. Освен това приема, че липсва законова гаранция, че тези способи не могат да се използват за „безразборно наблюдение“.

Европейските магистрати отчитат още, че увеличаването на максималната продължителност на тайното наблюдение до две години – в случаи, засягащи националната сигурност, „значително отслаби съдебния контрол“.

„Процедурата за разрешаване, както е действала на практика, не е в състояние да гарантира, че се прибягва до наблюдение само когато е „необходимо в едно демократично общество“, казва още ЕСПЧ, подчертавайки, че „съществуват редица пропуски в законовите разпоредби, уреждащи съхраняването, достъпа, разглеждането, използването, съобщаването и унищожаването на данни от наблюдение“.

Решението съдържа подобни констатации и по отношение на събирането на т.нар. трафични данни, чрез които службите могат да проследяват потребители на интеренет.

„Оказа се, че тези недостатъци в правния режим са оказали действително въздействие върху функционирането на системата за тайно наблюдение в България. Повтарящите се скандали, свързани с тайно наблюдение, предполагат съществуването на злоупотреби, които изглежда поне отчасти се дължат на неадекватни правни гаранции“, обобщава Европейският съд по правата на човека.

Адвокат Михаил Екимджиев определи това решение като „изключително важно и навременно“, което показва, че в България „са необходими дълбоки структурни и устойчиви промени в законодателството и в практиката, свързани с употребата на СРС, съхранението и унищожаването на събраната чрез тях информация, както и с достъпа до трафичните данни, съхранявани от доставчиците на комуникационни услуги“.

„Изключително навремени са и изводите и критиката на ЕСПЧ към практиката на специализираните съдилища за безконтролно разрешаване на СРС, както и за заслугата на бившия главен прокурор Сотир Цацаров за обезличаването и лишаването от ефективност на Бюрото за контрол на СРС“, коментира Екимджиев пред правния портал „Лекс“.

Докато беше начело на прокуратурата Цацаров влезе в остър конфликт с тогавашния ръководител на Бюрото за контрол на СРС Рашков. Последният нееднократно обвини бившия главен прокурор, че е издал заповед до всички редови обвинители да не предоставят на проверяващите всички материали, по които може да се установи дали едно СРС е законно разрешено или не.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.

%d bloggers like this: