Западът се отказал да извади Русия от системата „Суифт“

Западните правителства вече не възнамеряват да изключат руските банки от глобалната система за разплащане „Суифт“ (Swift), предаде Ройтерс, като се позова на в. „Ханделсблат“.

Още по темата

Според изданието, което цитира германски правителствени източници, вместо това се обсъждат конкретни икономически санкции, насочени срещу определени руски банки.

„Не можем да потвърдим това, все още няма решение“, обаче е казал за Ройтерс източник, близък до правителството в Берлин.

Изключването на Русия от „Суифт“, което практически би я извадило от глобалната икономика, отдавна се обсъжда като възможна мярка, за да бъде въздържан Кремъл от нова агресия срещу Украйна, посочва Ройтерс.

Какво е SWIFT и защо е важна

SWIFT е съкращение от Общност за глобална междубанкова финансова телекомуникация. Това е платформа, която банки, брокери и други финансови институции използват, за да изпращат и получават информация. Такива например са инструкциите за парични преводи или сключването на застрахователни сделки. Това обаче не означава, че на платформата се държат пари или застраховки, отбелязва „Свободна Европа“.

Ако българска компания, например, иска да купи природен газ от Русия, тя може да изпрати парите от българската си сметка до руската компания и нейната сметка в руска банка. За това тя трябва да въведе банковата сметка на фирмата получател и нейния SWIFT код.

Така, при сключване на сделката, руската банка получава уведомление, че парите от българската фирма са наредени, а когато пристигнат руската фирма вече може да се разпорежда с тях.

Платформата работи със стандартизирани кодове, които помагат за бързата обработка на плащанията. Системата SWIFT се използва в повече от 200 държави от над 11 000 финансови институции. На нея за година се обработват повече от 10 млрд. съобщения, с които се извършват международни трансфери на стойност от трилиони долари.

Преди SWIFT банките използват „телекс“, който работи със старите телеграфски мрежи, но това е тромава и несигурна система. Затова и през 1973 г. се появява SWIFT, която днес е огромна по размер и всички ѝ се доверяват.

„Това е най-надеждната международна система за разплащания и за това е от огромно значение“, казва Браян О“тул, бивш старши сътрудник в американското Министерство на финансите.

Платформата е базирана в Белгия и е със споделена собственост от няколко банки. Тя се управлява от борд от 25-ма директори, а в момента в него членува и един руски гражданин. Организацията е под мониторинга на централните банки на страните от Г-10 – Белгия, Канада, Франция, Германия, Италия, Япония, Нидерландия, Великобритания, САЩ, Швейцария, Швеция, както и Европейската централна банка (ЕЦБ).

Какви са последиците от изключване от SWIFT

Изключването на цяла държава от SWIFT няма да бъде прецедент. Подобно нещо вече се случи с Иран през 2012 г. Тогава всички банки на ислямската република попаднаха в черния списък на ЕС и САЩ. Тогава обаче Иран вече беше значително изолиран от глобалните финансови мрежи.

„Със сигурност това направи живота на иранските банки, които все още бяха свързани с международната система, много по-труден, но реално представляваше запушване на всякакви останали течове“, казва О“тул.

Русия е много по-голяма и много по-интегрирана в световната финансова общност икономика от Иран. Затова изключването от SWIFT ще има много по-тежки последици.

Руската икономика, поне първоначално, ще изпадне в сериозен хаос, особено по отношение на международни плащания, докато банките в страната започнат да работят с други разплащателни системи. В краткосрочен план това може да означава допълнително потъване на рублата.

Заради отношенията на Европа с Русия, свързани с вноса на ключови енергийни ресурси, двете страни ще търсят бързи решения за уреждане на взаимните плащания. Ефектът няма да е толкова тежък и поради факта, че от анексията на Крим през 2014 г., когато отново имаше подобни заплахи, Москва разработва собствена разплащателна система – SPFS.

Но докато SWIFT е активна по 24 часа в денонощието, руската система SPFS обработва плащания само през седмичното работно време. В него са включени 400 банки, както и повечето бивши съветски републики. Въпреки наличието на SPFS, експертите очакват евентуално изхвърляне на Русия от SWIFT да бъде „шок“ за икономитака.

За да се предпази от подобни последици, Китай също разработва своя собствена платформа, за да предпази банките си и за да утвърждава юана като международна валута.

Според О“тул определението „ядрена опция“ за изключването от SWIFT е твърде преувеличено, тъй като Русия ще може да продължи да прави международни плащания през други системи. По думите му, ако иска да натисне повече Москва, Вашингтон трябва да се фокусира върху санкции срещу руските банки.

„Срещу кои руски финансови институции ще се насочи Белият дом в случай на инвазия – мисля, че това е важният политически въпрос“, казва О“тул. По думите му прицелването в институциите, които свързват руския елит – като държавната корпорация за развитие ВЭБ и Руския фонд за директни инвестиции, би било много по-ефективно от изваждането от SWIFT.

ВЭБ е банка за развитие и основен разплащателен агент на руското правителство. Фондът за директни инвестиции е основен държавен инвестиционен фонд, който има основна роля във всички международни проекти на Кремъл, като например промотирането на ваксината срещу COVID-19 „Спутник V“.

Прицелването срещу основните търговски банки като ВТБ и Сбербанк би било по-сложно, тъй като ще доведе до сериозни икономически последици, включително и за руските граждани.

Ще издържи ли руската икономика

От 2014 г. насам руската икономика изгражда защити срещу заплахата от тежки американски санкции. Освен създаването на алтернативи на SWIFT, както и на разплащанията с „Виза“ и „Мастъркард“, руското правителство ограничава разходите и дори постигна сериозни излишъци.

Също така бяха увеличени запасите от международни валути и злато, които са в размер на повече от 620 млрд. долара. Това постави Русия на четвърто място в света по този показател заедно с Индия. В тази сметка са и около 200 млрд. в държавния резерв. В случай на липса на нови санкции, той ще се увеличи с още 20 млрд. през следващата година.

„Това е част от стратегията „Крепост Русия“. Кремъл стои зад нея, защото досега винаги е работила“, казва Елина Рибакова от Института за международни финанси във Вашингтон.

%d bloggers like this: