Момчетата, които не остаряват: Осмина играха на Мондиал 2002, a продължават и днес

Световното първенство в Япония и Южна Корея беше преди доста време. Всъщност след около двадесетина дни, на 31 май, ще се навършат точно 20 години от началото на Мондиал 2002. Две десетилетия са близо 10 милиона минути, а колкото и да не ви се вярва, все още има футболисти, които са играли на седемнадесетото световно преди 20 години и продължават да играят активно и днес.

За да се похвалиш с подобно постижение на преден план изскачат няколко фактора – като например, че трябва да си бил наистина добър в зората на кариерата си, за да попаднеш в националния си отбор за Мондиал още като младок. А после трябва да поддържаш добро ниво в продължение на цели двадесет лета – не пет, не десет, двадесет! 

Кои са старите кучета, които продължават да са на терена и до днес? Бандата ветерани е съставена от осмина души, като започваме с категорично най-разпознаваемата фигура. 

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Джанлуиджи Буфон. Ветеранът продължава да пази за Парма на 44-годишна възраст, а по-интересното в случая е това, че Мондиал 2002 не е първото му световно първенство. Джиджи е в състава на Италия във Франция четири години по-рано като разерва на Джанлука Палиука, а в Япония и Южна Корея вече е първи избор на вратата на “адзурите”. Спомените, които пази, със сигурност не са блестящи, защото италианците бяха отстранени от Южна Корея в елиминациите след златен гол. Буфон спаси дузпа в редовното време, но и това не стигна на родината му. Все пак четири години по-късно, през 2006, той триумфира като световен шампион, а кариерата му е изпълнена с множество различни спечелени трофеи.

Снимка: Getty Images

Хоакин Санчес. Любимото момче на “зелено-бялата” част на Севиля. Крилото бе на 20 години през 2002, като също е замесен в загуба от Южна Корея. Той пропусна четвъртата дузпа за Испания в четвъртфиналите, а това се оказа решаващо и доведе до край на участието на “фуриите” в първенството на планета. Сега, вече на 40-годишна възраст, Санчес изведе родния си Бетис до втора Купа на краля – след като бе замесен и в първата, спечелена през 2005. 

Джуничи Инамото. Японският халф, който ще се запомни в Европа най-вече с неуспешен наем в Арсенал в началото на века, както и с няколко по-добри авантюри като тези в Галатасарай и Айнтрахт (Франкфурт), продължава да играе. На 42. Макар и в пета дивизия, все пак е на терена за СК Нанкацу – отбор, кръстен на култов тим от японски манга комикс.

Снимка: Getty Images

Шинджи Оно. Още един японец, който е роден само ден след Инамото и също продължава с футбола на 42. За разлика от някогашния си съотборник в националния, бившият полузащитник на Фейенорд (112 мача и 19) гола е час тот Хокаико Консадоле Сапоро в Джей лигата – елитната дивизия в Страната на изгряващото слънце. 

Бартоломеу Огбече. Нигериецът бе още тийнейджър, попадайки в селекцията на “супер орлите” за Мондиал 2002, след като бе изиграл впечатляващ сезон с ПСЖ на 17-годишна възраст. Участва в два от трите мача на африканците в груповата фаза, след която те напуснаха турнира. Пари Сен Жермен бе и най-високото стъпало в кариерата му, която след това премина през испански, арабски и нидерландски клубове с кратки престои в Гърция и Англия. Вече на 37, нападателят кара четвъртия си пореден сезон в Индия.

Роке Санта Крус. Парагвайският нападател, прекарал осем години в Байерн (Мюнхен), не се отказва. На 41 той е част от Либертад (Асунсион) в родната си страна, а макар вече шест години да не играе за националния тим, все още е голмайстор №1 на страната си.  В началото на месец май започна като титуляр в дербито с Олимпия и не пропусна да накаже бившия си отбор. 

Kарлос Камени. Камерунският вратар дебютира за националния тим на страната си на 17-годишна възраст през 2001, а 12 месеца по-късно бе част от състава за Мондиал 2002. Сега е на 38 и играе на доста ексцентрично място – за отбора на Арта в Джибути, където е съотборник с Алекс Сонг.

Снимка: AP/БТА

Златан Ибрахимович. През 2002 шведската легенда вече бе преминал от Малмьо в Аякс,но записа само две участия като резерва на световното. Две десетилетия по-късно е голмайстор №1 на страната с 62 гола в 121 мача, а на клубно ниво помага на Милан доколкото може, когато не е контузен.

%d bloggers like this: