Плащаме процент от теглената сума на банкомата

Водещи банки започват да начисляват вече не твърда такса, а процент върху сумата при теглене от банкомат

Досегашната фиксирана такса става долна граница за таксуване на услугата, информира Telegraph.bg

Така, ако теглим по-големи суми пари, ще плащаме повече. При някои от трезорите това ще оскъпи услугата двойно, ако се теглят 400 лева, колкото в повечето случаи е таванът за деня.

Първа тази промяна направи една от водещите банки още миналата година. Тя премахна и безплатното теглене от банкомат на пенсиите. Пенсионерите вече ще плащат стандартна такса, ако не са се възползвали от специална оферта на кредитната институция, която трябваше да компенсира увеличението. Други банки обаче запазиха преференциите си за възрастни.

Водеща банка промени тарифата си от 5 януари. Досега клиентът с карта от тази финансова институция плащаше за теглене от нейните банкомати по 30 ст. независимо от сумата. Сега таксата стана 0,16%, но не по-малко от 30 ст. Изчисленията сочат, че новата такса води до оскъпяване на услугата при теглене на суми над 200 лева. А ако се теглят 400 лева, колкото в много от случаите е таванът за деня, оскъпяването е повече от двойно, защото вече ще трябва да се платят 64 ст. Ако теглите 1000 лева пък таксата става 1,60 лева. Когато клиентът тегли от устройство на друга банка, досега за тази услуга плащаше твърдо 1,50 лева. Сега таксата е 0,2% от сумата, а 1,50 лв. е долната граница.

0,15% с минимален праг 30 ст. е таксата при другата водеща банка, която първа въведе плаващите тарифи. При теглене от банкомат на друга кредитна институция таксата и при нея е 0,20%, но минимум 1,50 лв.

Трета банка прави промени в своята тарифа от началото на февруари. За ползване на нейните банкомати таксата става 0,1% от сумата, но не по-малко от 30 ст., колкото досега бе твърдата такса. Това означава, че се оскъпяват тегленията на над 300 лв. Ако картата, издадена от банката, се използва на чужд банкомат, таксата е 0,2%, но минимум 1,50 лв.. Така, ако изтеглите 1000 лева, ще платите 2 лева такса, а не лев и петдесет, както е в момента.

Част от банките вдигат и таксите за преводите и внасяне и теглене на пари на каса. При част от тях твърдата такса отново е заменена от плаваща. Ако досега в една от кредитните институции ни искаха 6 лева за теглене на суми до 2000 лева на каса, то според новата тарифа таксата е вече 0,5%, но не по-малко от 6 лв. Шест лева струва вече и банковият превод, което е поскъпване с левче.

Още от началото на кризата с COVID е стратегия на банките да ограничат посещенията в клоновата мрежа и да стимулират извършването на обичайни операции не на касите, коментира Десислава Николова, финансов анализатор в „Моите пари“. Не е от вчера политиката и да се стимулира плащането с карти през ПОС терминал, за което клиентът не плаща такси. Това обаче е нож с две остриета, защото хората лесно губят представа за разходите си.

Картата е възможност както да бъдат избягвани част от операциите на каса, така и за извършване на покупки. Моят съвет е, ако могат клиентите на банките да ползват все по-често картата си да плащат в част от търговските обекти. Но при всички случаи трябва да разполагат с кеш у себе си. Когато картата се използва за покупки, банките нямат такси за ПОС транзакции. Друг съвет е да се избягват операции в клоновата мрежа и да се търсят алтернативни начини с мобилно приложение. А ако клиентите са скептично настроени, за по-голяма сигурност могат да си сложат дневни лимити на интернет банкирането, например до 200-300 лева, които са достатъчни за плащане на сметки за комунални услуги“, коментира Десислава Николова. Тя обаче предупреждава, че редица проучвания показват, че когато банкнотите не минават през ръцете им, хората харчат повече. По същия начин стои и въпросът с покупките през интернет.

Печелят по-малко от разликата между лихви и депозити

Едно от обясненията за ръста на таксите е, че банките не могат да реализират нужния лихвен приход от основната си дейност заради ниските лихви, които от години се поддържат от Европейската централна банка, която пък следва политиката на Федералния резерв на САЩ. Това принуждава кредитните институции да търсят нов бизнес модел, за да финансират своята дейност. „Лихвеният марж е много нисък. Да вземем жилищните кредити с лихва средно 2,2-2,5%. Ако сделката е извършена с посредник, банката му плаща възнаграждение. Така тези 2% са крайно недостатъчни. Има и друга причина за вдигане на таксите. Пандемията принуди кредитните институции да форсират дигитализацията на процесите, което е свързано с разходи. Успоредно значително нарастват и опитите за злоупотреби със средства на клиенти и това принуждава банките допълнително да влагат средства за кибер сигурност“, обясни Десислава Николова.

Данните на БНБ сочат, че печалбата на банките отбелязва ръст от 52,8% на годишна база към ноември 2021 г. спрямо ноември предходната година. Значителна част от тази печалба са приходите от такси и комисиони, които стигат 1,33 млрд. лв. Това перо нараства с 19,4% на годишна база.

Има сигнали, че лихвите ще поемат нагоре

Вече има сигнали, че лихвите постепенно могат да поемат нагоре с цел понижаване на инфлацията. „Политиката на ниски лихви по кредити и депозити се формират в голяма степен от ЕЦБ въз основа на това, което прави Федералният резерв. Виждаме, че Федералният резерв почна постепенно да увеличава лихвите и се очаква ЕЦБ също да предприеме подобни действия. Не знам дали това ще стане в рамките на тази година, но ако трябва да дам съвет за хората, които теглят кредити, той е да имат предвид, че банката в 99% от случаите не фиксира лихвения процент по заема и при определени условия тя си запазва правото да го промени“, коментира финансовият анализатор.

източник www.dunavmost.com

%d bloggers like this: