Полина Паунова: А помните ли как Борисов сам звънеше по студиата, за да се скара на някой водещ?

Умилителна работа се развива по повод пиара на Продължаваме промяната

Извън опитите всеки да каже нещо жестоко остроумно, наблюдавам просълзяваща загриженост за свободата на словото от страна на бившите управляващи, които неуморно звънят по телефоните, за да обясняват “абе, ние чак така не правихме”.

Ами не правиха, факт е. В началото на ГЕРБ Бойко Борисов съвсем сам звънеше по студиата, за да се скара на някой водещ. Помните как започваше всеки телефонен разговор с него в ТВ-ефир: “Добър ден е при нас”, отговаряше на поздрава “добро утро” лидерът на ГЕРБ.

(Съвсем друг е въпросът тия, които позволяваха на партиен лидер да върши това къде са сега? Въмутени ли са? Управляващи медии ли са? Какви са?).

Но както и да е. Извън загрижеността за свободата на словото от страна на ГЕРБ, виждам и едни други хора, които с поредица риторични въпроси (някак не чули съвсем добре викането в ефир) поставят питането къде са били журналистите…. по времето на ГЕРБ (докато последните не се тревожеха толкова за медийните свободи). В смисъл: айде сега, какво му додиряте на момчето пиар, а на PiAr Sevi Boiko не додиряхте така…. Ми на същото място бяхме. И на въпросите не ни отговаряха, и интервюта не ни даваха, и на пресконференции ни се караха. И демонстрации за столчетата имаше, малко хора бяха на тях (помните ли?).

Разбира се, във всичко това има добра новина. Националните медии решиха да защитават правото си да задават въпроси. Сигурно да са установили, че в някои от годишните им обзори, когато говориха за “Магнитски” показваха обилно Васил Божков и пропуснаха синхроните с Делян Пеевски.

Това с правото на въпроси може да продължат да си го гонят. А може и да търсят някой да им казва “добър ден е при нас”. Зависи и дали нещо ще продължаваме или ще променяме.

И последно: колкото до задаването на въпроси от страна на водещи/репортери и тн. Въпросите няма как да бъдат базирани на политически внушения. То има как, всъщност, но тогава не става дума за журналистическа работа. Което не отменя факта, че централното в тая работа са отговорите (в това число и поднасянето им).

Полина Паунова

източник www.dunavmost.com

%d bloggers like this: