Руските ракети не успяват да парализират „спасителната линия“ на Украйна

Изстрелването на ракетите доведе войната на Кремъл срещу Украйна до Фастив – тихо градче с цъфнали черешови дървета, разположено в обширни земеделски земи на стотици километри от фронтовата линия.

Ударът на 28 април, при който бяха ранени двама души, засегна електрическа подстанция, която захранва с ток съвкупност от железопътни линии, формиращи ключов възел от мрежи, свързващи Централна Европа, Русия и Азия.

Според украински официални лица щетите са били бързо отстранени, а посещение на Ройтерс миналата седмица не е показало трайни последици. Влаковете се движеха между Киев и южното пристанище Одеса, като разтоварваха пътниците на гарата във Фастив, град с население 45 000 души на 75 км южно от столицата.

Официални лица заявиха, че нападението е част от ескалиращата руска атака срещу инфраструктурата, целяща отчасти да парализира железопътните доставки на оръжия, доставяни от Запада, а също и на подкрепления за украинските сили, които се сражават на изток и на юг, пише „Ройтерс“.

Досега усилията на Москва се провалят, което превръща държавните украински железници във водещ символ на устойчивостта на страната.

„Най-голямото закъснение, което сме имали, е било по-малко от час“, казва 37-годишният Олександър Камишин, бивш инвестиционен банкер, който поддържа движението на влаковете като главен изпълнителен директор на железниците, най-големия работодател в Украйна.

„Те не са ударили нито един военен влак.“

Руското министерство на отбраната заяви, че украинските съоръжения, захранващи железниците, са били обект на ракетни удари, тъй като влаковете се използват за доставка на чуждестранни оръжия за украинските сили.

Украинските официални лица твърдят, че железопътната система е поразена не само защото е от решаващо значение за военните доставки.

Целта на Москва „е да унищожи критичната инфраструктура колкото е възможно повече по военни, икономически и социални причини“, заяви в интервю заместник-министърът на инфраструктурата Юрий Васков.

При положение че руски военни кораби блокират черноморските пристанища, разрушени мостове и контролно-пропускателни пунктове препречват пътищата, а недостигът на горива затруднява движението на камионите, 22 000 км железопътни линии в Украйна са основният спасителен пояс на изпитващата затруднения икономика и проход към външния свят.

Още по темата

8 май 2022 22:14

52

8 май 2022 21:45

100

8 май 2022 20:50

21

20 апр 2022 08:28

34

Влаковете евакуираха милиони цивилни, които бягаха в по-безопасни части на страната или в чужбина.

Те започнаха да превозват малки пратки със зърно до съседните държави, за да заобиколят морската блокада на Русия. През сезон 2020/21 г. Украйна беше четвъртият най-голям износител на зърно в света, а прекъснатият от войната износ прекъсна световните хранителни вериги и спомогна за подхранването на световната инфлация.

Във вътрешността на страната с влакове се разпределят хуманитарна помощ и други товари. Те позволиха рестартирането на стоманодобивния завод на AcelorMittal в Кривой Рих, като вкараха работници и изнесоха продукти, каза Камишин. Превозват цивилни жертви в болнични вагони, обслужвани от „Лекари без граници“.

Откакто Русия нахлу на 24 февруари, той каза, че влаковете са разпределили повече от 140 000 тона храна и до средата на май ще са превозили около 1 милион килограма поща за държавната пощенска служба.

При руските нападения срещу някои от 1000-те гари са загинали десетки цивилни, включително десетки убити при нападение през април на гарата в източния град Краматорск.

Това не е възпряло пътниците.

Ежедневният брой на пътниците е достигнал 200 000, каза Камишин в интервю в събота, докато пътуваше с влак по мост, който е бил ремонтиран, след като е бил силно повреден по време на неуспешното настъпление на Русия към Киев от предградието Ирпин.

230 000 служители на железниците също не са си останали у дома, въпреки че 122 души са загинали, а 155 други са били ранени на работното място и в домовете си, каза Камишин.

Москва отрича да е нанасяла удари по цивилни цели в рамките на това, което нарича „специална военна операция“, целяща да разоръжи Украйна и да я избави от това, което нарича антируски национализъм, подклаждан от Запада. Украйна и Западът твърдят, че Русия е започнала непровокирана агресивна война.

Ройтерс не успя да провери независимо твърденията на Камишин и други украински служители за успехите им в поддържането на железопътния транспорт по време на война.

56-годишната Елена Мускриевска, началник на гара Ирпин, заяви, че е работила през първите четири дни на руското нападение, като е помогнала за евакуацията на около 1000 души и е предала по стационарния телефон на Киев местните събития. Когато станало твърде опасно, тя отнесла документите и оборудването вкъщи.

„Бях тук, когато руснаците влязоха в гарата. Не исках да ги виждам лице в лице“, казва Мускриевска.

През март група от настоящи и бивши ръководители на американски и европейски железници сформира Международната работна група за подкрепа на украинските железници, за да събере пари за защитни средства, комплекти за първа помощ и финансова помощ за железопътния персонал.

„Навсякъде се полагат много усилия за набиране на средства за Украйна, но нито едно от тях не отива за железниците“, казва Джолин Молиторис, бивш ръководител на Федералната железопътна администрация на САЩ, която председателства групата. „Това е спасителната линия на страната.“

Групата има за цел също така да финансира закупуването на тежки машини, релси и друго оборудване, търсено от железниците.

Камишин заяви, че се надпреварва с руските атаки, като разполага денонощно с екипи от работници и диспечери, за да поправят релсите и да пренасочват влаковете. „Всичко е въпрос на часове, а не на дни.“

Той и високопоставените му помощници постоянно се движат, като пътуват с влакове, за да инспектират повредите и ремонтите в цяла Украйна, каза той и добави: „Щом те го повредят, ние го поправяме“.

Камишин заяви, че основният му приоритет е пренасочването на износа на зърно от южните пристанища на Украйна към Полша, Румъния и балтийските държави, за да се съживи икономиката. Той заяви, че Русия ще остане заплаха дори и след това, което той нарече нейно неизбежно поражение.

„Този луд съсед ще остане с нас“, каза той. „Никой не знае кога ще дойдат отново.“

%d bloggers like this: