Сигналът срещу Нексо е подаден от българска финансова институция. Какво каза шефът на ДАНС

Българска финансова институция е подала в Държавната агенция „Национална сигурност” (ДАНС) сигнал срещу компанията Нексо (Nexo) през юли 2022 г., съобщи председателят на агенцията Пламен Тончев пред временната парламентарна комисия по случая.

По-рано прокуратурата каза, че случаят е започнал след сигнал от чуждестранни служби за съмнителни трансакци. Главният прокурор Иван Гешев каза пред правната комисия, че „всичко това е започнало в САЩ“. Нексо отхвърли тези твърдения.

Комисията беше създадена, след като прокуратурата влезе в офисите на криптобанката в София по разследване за „организирана престъпна група, създадена с цел извършване на финансови престъпления, включително пране на пари, предоставяне на банкови и финансови услуги без лиценз, компютърни измами и данъчни престъпления“.

Повдигнати бяха обвинения срещу 4-ма души, сред които съоснователят на Нексо – бившият депутат Антони Тренчев. Той отхвърли всички обвинения и каза, че компанията ще съди българските институции за 1 млрд. долара и каза, че главният прокурор Иван Гешев ще попадне под санкциите на закона „Магнитски“ в САЩ.

Във вторник председателят на комисията Даниел Митов (ГЕРБ-СДС) съобщи, че в писмо от държавното обвинение се казва, че не може да бъде осигурено участие на главния прокурор, а конкретна информация ще бъде предоставена в писмена форма.

Пламен Тончев обаче съобщи, че през 2022 г. в ДАНС е постъпила информация за осъществени съмнителни финансови операции с участието на български граждани и дружества, свързани с Нексо. Това станало по реда на Закона за мерките срещу изпирането на пари. В отговор на въпрос от депутати, шефът на ДАНС уточни само, че става въпрос за българска финансова институция.

Тончев допълни, че са извършени поредица от действия за изясняване на произхода на средствата, предмет на тези финансови операции, както и ролята на физическите лица и фирми. Установено е, че групата дружества на Нексо развива дейност в различни държави и юрисдикции, в т.ч. и офшорни зони.

„Дейността им се изразява най-общо в предоставяне на различни финансови услуги, свързани с валути и криптоактиви. Нексо използва своя криптовалута, която се предлага за продажба като ограничени ценни книжа“, добави председателят на ДАНС.

След анализ и обобщаване на информацията през септември е била сезирана прокуратурата, която е образувала проверка и впоследствие досъдебно производство, възложено на Националната следствена служба (НСлС).

С постановление на наблюдаващия прокурор е придобита банкова информация. Установени са генерирани дебитни и кредитни обороти в особено големи размери и преводи в междубанкови сметки на български дружества и такива от групата на Нексо, уточни Тончев.

Той добави, че голяма част от получените пари впоследствие са пренареждани към друга фирма, свързана с физическо лице от управлението на Нексо. След това са закупени множество имоти, включително в полза на трети лица, на значителна стойност. Става дума за бизнес сгради в София и в туристически дестинации в страната.

Шефът на ДАНС съобщи още, че са открити публични източници, въз основата на които са идентифицирани реалните собственици, дейността и капитала на дружествата на Нексо в Швейцария, САЩ, Обединеното кралство, Естония и други страни.

След обмен на информация с чужди партньорски служби са придобити данни, които „потвърждават информацията в публичното пространство“, за осъществени на чужда територия закононарушения на дружество от групата Нексо, отбеляза Тончев.

Той уточни, че ДАНС продължава възложените от прокуратурата действия.

Междувременно Антони Тренчев и другият съосновател на Нексо – Коста Кънчев, изпратиха до комисията 7 въпроса към главния прокурор Иван Гешев.

Един от тях е по повод твърденията, че компанията е съпричастна към финансиране на терористични организации. Иван Гешев каза, че българското разследване е открило данни за трансакции от Нексо към член на палестинската групировка Хамас, както и трансакции, свързани със санкционирана руска криптоборса.

„Ясно е вече, че става въпрос за две трансакции на обща стойност $1900, направени две години преди адресът на получателя да бъде санкциониран от Националното бюро за борба с финансирането на тероризма в Израел„, пишат двамата съоснователи на Нексо.

Те питат и за споразумението между криптобанката и американските регулаторни органи и твърденията на прокуратурата за жалби от британски граждани. Те уточняват, че макар Нексо да има над 5 млн. клиенти в цял свят, има само едно дело във Великобритания, и то от частно правен характер, като детайлите около него, са отдавна публично достъпни.

„Включително ищците, опитни опортюнисти, не оспорват, че са получили всички свои активи заедно с печалбите си, и две години по-късно решават, че са недоволни от размера. Защо продължавате да твърдите, че има множество жалби и каква работа има прокуратурата в един частно-правен спор в чужда юрисдикция“, питат Гешев Тренчев и Кънчев.

Миналата седмица компанията постигна споразумение с регулаторните органи в САЩ. От Нексо се задължиха да платят глоби в размер на 45 млн. долара във връзка с нерегистрираното предлагане и продажба на свои продукти.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.

%d bloggers like this: