Хотелският бизнес в България е изправен пред кадрова катастрофа, предупреждават от бранша

Въпреки че хотелиерите у нас са изправени пред редица проблеми като растящи цени на електроенергията, внезапни ограничаващи заповеди на Министерството на здравеопазването, двуцифрен ръст на храни и консумативи, неактуални критерии, по които се определят помощите за сектора и архаичен маркетинг на дестинация „България“ на чуждите пазари, все пак, най-сериозното предизвикателство, което заплашва в близките месеци да се превърне в истинска катастрофа, остава липсата на персонал. Това е станало известно по време на работната среща, която Българската асоциация на професионалистите в мениджмънта на хотели (BAHE) е имала с министъра на туризма Христо Проданов в понеделник, съобщиха от организацията.

Още по темата

Демографска криза, неактуален кодекс на труда, бюрокрация за визите – какви са спънките при наемане на служители?

И националното допитване на BAHE през декември миналата година е показало, че липсата на кадри е най-острият проблем пред бранша в момента. Фундаментален проблем при наемането на нови служители е демографската криза. Друг проблем е имиджът на бранша като работодател. Основно заради пандемията, работата в туризма е започнала да се възприема като несигурна и много професионалисти, дори на мениджърски позиции, са се преориентирали към други сектори, а студентите в туристическите специалности вече отказват да започнат кариерата си в тази област, посочват от Асоциацията. Сега нормативен проблем представлява и наемането на почасов персонал в хотелите, защото почасовият труд не е регламентиран, което, според организацията, изисква да се актуализира действащият Кодекс на труда.

Предстоящият летен сезон може да се превърне в кадрова катастрофа за сезонните хотели по Черноморието, алармират от Асоциацията. През последните две години международните Work and Travel програми в САЩ и Великобритания бяха спрени, но през тази година се очаква те отново да отворят и тези младежи, които останаха да работят в България през изминалите два сезона, отново ще започнат да пътуват с програмите.

В същото време, набирането на чуждестранен персонал за хотелите става все по-трудно, като от една страна това се дължи на предпочитанията на хората към по-добре платени дестинации, като Полша и Чехия. От друга страна, в България съществува голяма бюрокрация при наемането на чуждестранни работници, която трябва спешно да бъде премахната, категорични са от Асоциацията.

Програмите за подпомагане на бизнеса – глътка въздух, която обаче е недостатъчна и често се бави

Ръстът на инфлацията бързо „изяжда“ сумите, които бизнесът получава по програми, като „60 на 40“, са казали от Асоциацията по време на работната среща с министъра на туризма.

В момента, за да кандидатства по програмата и да получи помощ за декември миналата година, бизнесът трябва да декларира разходите за заплати през май. Проблемът е, че от май насам някои хотелиери вече на два пъти са индексирали заплатите и инфлацията практически е „изяла“ помощта. Според Асоциацията би трябвало декемврийската подкрепа за бранша да бъде съобразена със заплатите на персонала за съответния месец на миналата година.

Друг сериозен проблем е неяснотата дали даден хотел ще бъде одобрен по програмата „60 на 40“ за месеца, в който е кандидатствал. Затова хотелиерите са препоръчали кандидатстването и одобрението да стават на тримесечни периоди.

Неизвестността – неизменен спътник на хотелиерите от началото на пандемията

Няма бизнес, който може да функционира нормално в условия на постоянна неизвестност и хотелският не прави изключение, категорични са от Асоциацията. Последната заповед на министъра на здравеопазването, с която се въведе изискването ваксинираните хора, които пристигат у нас от страни, попадащи в червената зона, да се допускат на територията на страната с допълнителен отрицателен резултат от проведен до 72 часа PCR тест или да останат в 10-дневна карантина, е създала опасност над 1000 английски туристи да бъдат изненадани с допълнителни разходи на път към зимните ни курорти. Като резултат, стотици други вече са анулирали почивките си у нас, посочват от Асоциацията.

Дестинация „България“ – кога ще има промени в рекламната стратегия?

Хотелиерите са посочили, че маркетингът на България на международните пазари се прави хаотично, неефективно и без координация между отделните министерства, от които зависи провеждането му. Като пример е бил даден българският павилион на Експо 2020 Дубай, за чиято концепция и изпълнение Министерството на икономиката е платило 5,6 млн. лева без ДДС и „който е бил накратко определен от един от участниците в срещата като „срам за дестинацията“.

На срещата е била коментирана също остарялата концепция на Министерството на туризма, средствата за национална реклама да се инвестират главно в участие в изложения, (много от които са отпаднали заради пандемията), както и в телевизионна реклама в чужди новинарски или общотематични телевизии (CNN, BBC), които пък имат все по-малка тежест при вземането на решения за пътуване, особено сред по-младите.

От Асоциацията са акцентирали и върху необходимостта от отчетност при реализацията на кампаниите за национална туристическа реклама. До момента, информацията за това какви са били резултатите от рекламите на България по различните канали е била една от най-строго пазените тайни в Министерството на туризма, коментират от браншовата организация.

%d bloggers like this: