Economist: Геополитическата игра на Путин води към война!

Докато руските танкове навлизат на запад от Владивосток в тихоокеанското крайбрежие към границата с Украйна, американските дипломати се отправят на изток. Това пише в коментар екипът по Европа на „The Economist“.

От балканските войни през 90-те години на миналия век в Европа не е имало седмица на толкова важни срещи на високо равнище по въпросите на сигурността. На 10 януари американските дипломати се срещнаха с руските в Женева. Два дни по-късно Съветът НАТО-Русия се събра в Брюксел. На 13 януари дипломатите се отправиха към Виена за срещата на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) – група от 57 държави.

Целта на тази трескава дипломация е да се предотврати война. Правителството на Русия поиска, наред с други неща, НАТО да спре да се разширява и да се изтегли от местата, които са били част от Съветския съюз. То иска членовете на НАТО да спрат да си сътрудничат с Украйна и правна гаранция, че Украйна и Грузия никога няма да се присъединят към алианса (нещо, което на тези страни беше обещано по-рано). Америка и европейските ѝ съюзници се съгласиха да обсъдят заявените от Кремъл изисквания, като същевременно укрепиха отбраната си и заплашиха със санкции, ако руският президент Владимир Путин отново нападне Украйна.

На пръв поглед срещата на високо равнище охлади кризата. Сергей Рябков, заместник-министър на външните работи на Русия, заяви, че срещата му с Уенди Шърман, заместник-държавен секретар на Америка, е била „много професионална“ и „задълбочена“. Г-жа Шърман, която предложи идеи за това как Америка и Русия могат да ограничат разполагането на ракети, както и за размера и прозрачността на ученията им, отбеляза, че Рябков е обсъдил дори „неща, които не са руски приоритети“.

И все пак Рябков държеше това да не бъде разбрано погрешно. Сделките за ракетите и ученията били хубави, но странични като теми.

„За нас е абсолютно задължително да се уверим, че Украйна никога, ама никога няма да стане член на НАТО“, каза той, уточнявайки на английски език: „Нуждаем се от железни, непробиваеми, правно обвързващи гаранции“.

Такива не бяха предоставени, когато Русия се срещна с останалите 29 членове на НАТО в Брюксел на 12 януари за четиричасови преговори.

„Само Украйна и 30-те съюзници могат да решат кога Украйна може да стане член на НАТО“, заяви след срещата Йенс Столтенберг, генерален секретар на алианса. „Никой друг не може да го направи.“

Това не беше изненада за Москва, която очакваше исканията ѝ да бъдат отхвърлени. По-малко ясно беше дали целта на Кремъл е била да се получи претекст за нападение срещу Украйна, или просто да се генерира материал за пропаганда. Близки до Путин, твърдят, че той отдавна е загубил интерес към ежедневната работа по управлението на Русия, а се вълнува повече от всякога от геополитическия театър; през последните месеци руски официални лица правят грандиозни паралели с Кубинската ракетна криза. Путин е наясно, че обикновените руснаци имат малък апетит за голяма война. Въпреки това той се надява да ги държи в състояние на страх, за да отвлече вниманието им от многобройните недоволства, които таят срещу неговия режим.

Западните официални лица се стремят да продължават преговорите възможно най-дълго с надеждата, че кризата може да се разсее. Руски официални лица многократно са предупреждавали, че няма да бъдат въвлечени в това, което Путин нарече „блато“ относно проточващите се дискусии, не на последно място защото нахлуването в Украйна ще стане по-трудно, след като земята в източната част на страната се размрази през пролетта. Столтенберг заяви, че Русия е отворена за идеята за по-задълбочен диалог, но е отказала да се съгласи на график за по-нататъшни срещи. Путин ще има последната дума, но неговите емисари не показват голямо задоволство. Александър Грушко, ръководител на делегацията на страната в Брюксел заяви, че ако дипломацията се провали, заплахата от НАТО ще бъде „парирана с военни средства“.

Ако Русия наистина нападне Украйна, американски официални лица обещаха „масирани“ икономически санкции, далеч надхвърлящи тези, наложени след предишните ѝ нападения през 2014 г., когато анексира Крим. Те намекват за изключване на Русия от мрежата „Суифт“, която свързва банките една с друга, и за забрана да получава стоки с американска електроника в тях. Мерките ще бъдат „такива, каквито той никога не е виждал“, предупреди Джо Байдън, американският президент, след разговор с Путин на 7 декември.

Европейците също проучват възможността за налагане на санкции на банки и лица, близки до Кремъл, казва Сабине Фишер от SWP, мозъчен тръст в Берлин, но те са по-нервни. Тя казва, че има „сериозни опасения“ относно изхвърлянето на Русия от „Суифт“, чието седалище се намира в Белгия, защото това би навредило на обикновените руснаци, и че санкциите на ЕС трябва да са целенасочени.

Съществува и несигурност относно съдбата на „Северен поток-2“ – спорния газопровод от Русия до Германия. Американски официални лица твърдят, че Германия се е съгласила да преустанови строителството на газопровода в случай на война. Коалиционното правителство на Германия продължава да е разделено по въпроса, а някои служители се опасяват от ограничаване на доставките на газ точно в момент, когато Европа е изправена пред надвиснала енергийна криза.

Самата Украйна, която е в центъра на кризата, до голяма степен остава встрани от тази дипломация. На 2 януари Байдън разговаря с Володимир Зеленски, президента на Украйна, за втори път в рамките на един месец, а на 10 януари Столтенберг посрещна в Брюксел заместник министър-председателя на страната, за да изрази солидарност. Въпреки това на Украйна беше дадена само една възможност да участва в преговорите – на срещата на ОССЕ, която се разглежда като маловажна в сравнение с останалите.

В същото време Русия не показва никакви признаци на отстъпление. Нейното струпване обаче става бавно и все още не е достатъчно голямо за „сериозна“ офанзива, казва служител на европейското разузнаване. Русия е разположила предимно оборудване, а не напълно окомплектовани единици; персоналът ще бъде докаран по-късно. Но фактът, че страната е започнала да изпраща сили от източния си военен окръг, на повече от 6000 км от Украйна, е „ужасяващ знак“, предупреждава Конрад Мюзика от „Rochan Consulting“, който следи руските военни движения.

„Моята прогноза е, че тези преговори ще приключат без успех в рамките на няколко месеца“, казва Руслан Пухов, директор на мозъчния тръст „Cast“ в Москва. „Рискът от война с Украйна е много голям.“/БГНЕС

 

%d bloggers like this: